В това ревю ще ви демонстрираме реалната работа на една чакана от години технологична концепция. Нейното кодово наименование е AMD Fusion, а същността и се състои в обединяването на централен многозадачен процесор (CPU) с графичен паралелен многоядрен процесор (GPU) в един кристал. Крайният продукт от това CPU-GPU обединение (Fusion – от англ. обединение, сливане) се нарича
APU — Accelerated Processing Unit (ускорен процесорен елемент). Историята на този дългоочакван проект започва от 25 октомври 2006г., когато AMD и ATI се обединиха (погълнаха) и направиха своя корпоративен “Fusion”. Главната цел на американската компания AMD чрез придобиването на канадския графичен гигант ATI бе именно създаването на иновативния APU, а с това да наложи тотално технологично предимство над Intel. След това невероятно сливане на двата компютърни гиганта дълго време се спекулираше и за обединяване на Intel с Nvidia, но това така и не стана, защото по-скоро Nvidia ще започнат да произвеждат CPU (това май и правят сега), отколкото да позволят да бъдат погълнати от която и да било компания. Поглъщането на ATI от AMD бе изключително рискова сделка, защото AMD бе компания, която изпитваше затруднения с производствените мощности и определено губеше позиции пред Core архитектурата на Intel, в същото време придобива скъпа графична компания, която бе в началото на големият “пердах” от другият графичен лидер с неговата феноменална GeForce 8800. През годините след 2006-та AMD все повече изоставаше от основният си конкурент Intel и като че ли единствено все по-добрите продукти на закупената ATI, спасяваха американската компания от фалит. След това “унизително” сливане, ATI като че ли стана нова компания и от вечно догонващ Nvidia, с излизането на HD 4xxx серията (ядро Radeon R700, 2008г.) и още повече с това на HD 5xxx серията (ядро Radeon R800, 2009г.) стана безспорен лидер на графичния пазар. Получи се странна ситуация, в която закупената поддържаща компания технологично бе по-напред от компанията майка, резултатът от което бе, че хибридният процесор трябваше да обедини силно графично ядро със слаб централен процесор, което определено не устройваше създателите на концепцията AMD Fusion. Това бе и сред основните причини първоначално обявеният за начало на AMD Fusion срок (2009-та година) да бъде отложен за почти две години. Другата причина бе технологичната неподготвеност на AMD/ATI за производство на хибриден процесор по 40nm или 32nm технология. Второто твърдение обаче е малко спорно (напоследък), предвид връзката между AMD и GlobalFoundries, която уж стана самостоятелна от AMD компания през 2009г. GlobalFoundries е международна компания, която има за цел (и явно разполага с производствени мощности) да бъде иновационен и производствен лидер в полупроводниковата промишленост през следващите години. Това би дало на AMD/ATI огромно технологично предимство пред Intel и Nvidia. Очаква се точно процесорите на AMD да бъдат сред първите, произведени по 28nm технология в заводите на GlobalFoundries. Дори и в момента AMD разполага с 32nm процесор Llano, който също е част от концепцията AMD Fusion. И така, годините минаваха, AMD “плашеха гаргите” с гръмки кодови наименования като Falcon и Swift (по-късно отменени), Intel произвеждаха процесори, поне с две години по-актуални от тези на AMD, а ATI предлагаше все по-балансирани като цена и производителност продукти. На всичкото отгоре през 2009г. AMD разбра какво означава изразът “с твоите камъни по твоята глава”, защото Intel първи предложиха хибриден APU процесор с една невиждана до тогава за интегрирана графична карта производителност. Някога многобройните фенове на AMD всяка година очакваха обещаваните “чудеса” от главният Intel конкурент, но уви – почти всички обещания се оказваха или маркетингов блъф, или прекомерно закъснели да бъдат равностойни на Intel. Има обаче нещо доста “гнило” около AMD... като че ли развитието на централните процесори на калифорнийската компания умишлено бе оставено на заден план, в същото време дъщерната компания GlobalFoundries все повече нарастваше производствената си мощ, а графичното подразделение ATI без много зор доминираше над продуктите на Nvidia. Извинявайте за историческото и “конспиративно” отклонение в началото на това ревю, но като голям симпатизант на AMD и ATI, нямаше как да не споделя някои свои възгледи и наблюдения. Ето, че вече сме преминали средата на 2011-та година и AMD до голяма степен са изпълнили това, което ни обещаваха от 2005-та година насам по отношение на хибридните си процесори. Към момента цялата налична информация за процесорите AMD Fusion може да се обобщи в тази таблица:
|
APU
|
Ontario
|
Zacate
|
Llano
|
Wichita
|
Krishna
|
Trinity
|
|
Излизане на пазара
|
Q1 2011
|
Q1 2011
|
Q2-Q3 2011
|
Чакаме до H1 2012
|
Чакаме до H1 2012
|
Чакаме до H1 2012
|
|
Платформа
|
Brazos
|
Brazos
|
Lynx, Sabine
|
Deccan
|
Deccan
|
Virgo, Comal
|
|
Серии
|
C-, G-
|
E-, G-
|
A8-, A6-, A4-, E2-
|
и AMD не знаят
|
и AMD не знаят
|
и AMD не знаят
|
|
Техн. процес
|
40 nm
|
40 nm
|
32 nm
|
28 nm
|
28 nm
|
32 nm
|
|
Макс. консумация
|
9W
|
18W
|
25-100W
|
9W
|
18W
|
25-95W
|
|
CPU ядра
|
1-2 Bobcat
|
1-2 Bobcat
|
2-4 K10 "Husky"
|
1-2 Bobcat+
|
2-4 Bobcat+
|
Bulldozer
|
|
Видеокарта
|
HD 6310
|
HD 6310
|
HD 6550D
HD 6530D
|
Northern Islands
|
Northern Islands
|
HD 6900?!
|
|
Stream процесори на GPU
|
80
|
80
|
160-400
|
колкото, толкова
|
колкото, толкова
|
до 640
|
|
DirectX
|
DirectX 11
|
|
OpenGL
|
OpenGL 4.1
|
|
OpenCL
|
OpenCL 1.1
|
Виждаме доста оптимистични планове от AMD за бъдещето, но и преди сме виждали доста техни неосъществени планове. Настоящият APU флагман с кодово име Llano се очаква да бъде заменен от Trinity, на което ядро се възлагат огромни надежди и дори се предполага, че ще бъде с вградено графично ядро Cayman с 640 потокови процесора (да, същото като в Radeon HD 6900). В което лично аз много се съмнявам. При наследника на Zacate обаче не се очаква никаква промяна, освен евентуалният преход към 28nm технология. Дори видео-ядрото HD 6310 за Wichita и Krishna вероятно ще бъде същото като в Zacate, затова резултатите от тази статия ще бъдат актуални поне още една година. След като “изучихме” историята и бъдещите планове на AMD, виждаме, че пред нас е една нова платформа, чиято иновативност ще бъде актуална още доста време. Кратко за тестовата ни платформа:
- Използваме дънна платка ECS HDC-I, която има максимален брой екстри като вградена Wireless карта (802.11n) на Mini PCI-e слот, интегриран Bluetooth модул (2.1), активно охлаждане, почти максимален брой видео-изходи - VGA, DVI, HDMI (3.1). Чипсетът от последно поколение AMD Hudson M1 осигурява поддръжката на SATA 3, USB 3 (2 изхода в син цвят), едноканална памет до 16GB (2x8GB), 8-канално HD аудио и оптичен звуков изход (S/PDIF), e-SATA, Gigabit LAN. Въпреки наличието на мощно графично ядро, ECS HDC-I има наличен и пълноценен PCI-E слот за външна видеокарта. Това е едно от най-качествените и снабдено с максимален брой екстри mini-ITX дъна за платформата AMD Brazos. Подробни ревюта с отлични коментари за ECS HDC-I можете да прочетете тук (на английски) и тук (на руски);
- Корпусът със захранващ блок е AOpen S-135B. Компактна и много качествена кутия, изработена от здрав материал (0.8мм). Дизайнът на AOpen S-135B не може да остави равнодушен никой любител на новите технологии. Този корпус осигурява надеждно захранване за mini-ITX платката чрез вътрешна платка за постоянен ток и външен адаптер (84W).



Повече подробности за тествана AMD Brazos платформа с APU AMD E-350 можете да видите в този наш подробен Full HD клип с обяснения на български:
Въпреки, че тестваната AMD Brazos платформа има много от характеристиките на "зрял" настолен компютър, това е система от клас "неттоп" и като такъв се явява конкурент на икономичните Intel Atom платформи (най-вече на Nvidia ION, предвид сериозната графична производителност на хибридният APU AMD E-350). Затова и в нашето ревю ще го сравняваме основно с Intel Atom неттопи и нетбуци и по изключение с лаптопи с ниско-волтови процесори. Няма да обсъждаме разликата в архитектурите на Intel Atom и AMD E-350, защото това ревю ще стане по-скоро дисертация, отколкото сравнение с тестове. Ще кажем само, че AMD E-350 е много по-близък като архитектура до настолните процесори с 5-пъти повече консумация, отколкото до "телефонните" процесори Atom и VIA. От резултатите на нашите тестове ще видите много по-добре разликата, отколкото от сухата теория, която можете да намерите в Wikipedia например. Няма как обаче да не отбележим, че конкурент на AMD E-350 в тестовете ни е и неттоп, базиран на впечатляващият Intel Atom 330 с две физически ядра и 4 логически (наличен е Hyper Threading), който също както и E-350 има работна честота от 1.60GHz. Започваме тестовете и сравненията под Windows XP Pro SP3. Защо под тази стара ОС на толкова съвременна платформа? Защото Intel Atom "издъхва" на всяка по-съвременна операционна система от Win XP.

Вероятно сами виждате мега-изненадата в 3DMark тестовете...
Пълен текст на статията "AMD Zacate (E-350+HD6310) - демонстрация и тестове на уникалната Fusion платформа", можете да видите на този адрес в нашият блог Retro-PC-Mania.